село Генерал Кантарджиево
В миналото село Генерал Кантарджиево е било малко селце. За първи път новосъздаденото село се споменава в турския регистър от 1553 г. под името "Чавуш", на името на някой си турски чауш, който е отговарял за селото.
По-късно е преименувано в ,Чавушкьой". В селото са живеели 58 семейства, като из между тях осем гръцки, останалите са били български, които под натиска на турците са приели езика им, но не са приели вярата им.
През 1838 год. няколко семейства от селото се изселват в Бесарабия, където престояват около 2 години, но животът им там е бил още по-тежък и се завръщат обратно , като с тях идват и някои други български семейства от Бесарабия. В селото се заселват семейства от с.Голица, Котленско и Битолско. През 1878 год. селото наброява 86 домакинства с 215 жители. През 1888 год. е построена църква и две отделни стаи за училище под ръководството на Узун Танас.
След Първата Световна война селото остава под румънска власт. През 1936 год. е построена отделна училищна сграда с помощта nа румънското правителство. През 1942 год. когато Южна Добруджа бе върната на България , селото получава името Генерал Кaнтарджиево на името иа генерал Кантарджиев, който през 1916 г. с войските си влиза в селото и води сражения за освобождението му.
Храмът на селото - "Св. Възнесение Господно" е на 121 години.